Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия през погледа на оперативния мениджър?

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка на отминалите 365 дни. Какви мечти сме имали и какво сме си пожелали през Старата година? С какви очаквания сме посрещнали Новата? Успяхме ли да постигнем поставените цели и доволни ли сме от резултатите? Има ли нещо, за което съжаляваме, че сме искали, но не сме успели да променим? Може би винаги има поне едно такова нещо, затова през всеки декември, гледаме с надежда и очакване към Новата година.

Какво обаче ни донесе 2020 година? Не беше обикновена, нали?

Точно тази тема сме разгледали в новата ни рубрика „Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия?“.

В следващите няколко статии ще Ви запознаем с част от служителите на Сън Сприй Травъл Партнер и техния поглед назад, към отминалата 2020 година.

Започваме с Кристина Туча:

Криси – Мара подробната

Официално: Кристина Туча, Оперативен мениджър

Реално: завеждащ вината, щатен общак

„Как оцелявам по време на пандемия?“:

„Честита нова 2020 г.!!!

След кратка почивка се гмурваш в работата отново – звънят телефони, заливат те заявки, запитвания, резервации, бориш се и успяваш да отговориш на всичко и всички в договорените срокове, в рамките на заложените бюджети, според изискванията и очакванията на клиентите, дори и над тях.

Клиентът е доволен, шефът е доволен, а ти си изморен, но истински удовлетворен.

Това е работата, която ненавиждаш и която обичаш, която работиш от 20 години, която познаваш до болка и която постоянно се променя и те изненадва, кара те да се развиваш, адаптираш и променяш с неочаквани и за теб самия темпове и в неподозирани посоки.

Новостите в туристическата индустрия и в използваните технологии се появяват постоянно, една след друга, понякога нямаш време дори да ги проследиш, какво остава да навлезеш в тях.

Промените от една страна те плашат и дразнят, а от друга те привличат неустоимо.

Тенденциите в туризма водят към все повече и повече възможности, партньорствата и инициативите са все по-мащабни и глобални.

Гледаш с надежда и очакване към възможностите, които 2020-та ще донесе и се надяваш както обичайно „тази година да е по-добра от миналата и по-лоша от следващата“.

Появяват се и нови клиенти, партньорства, нови предизвикателства. Подготвяш и развиваш нови стратегии, нови продукти, нови начинания и инвестиции, нови екипи, все нови неща с оптимистичен поглед напред, защото това е правилният начин – да се развиваш в днешния забързан, глобален свят.

… и тогава 2020-та ни донесе най-голямото предизвикателство – в професионален и личен план, за нас, за близките ни, за клиентите, за колегите ни, за целия свят … да успеем да се съхраним и физически и психически, да запазим стремежа и силите си да продължим напред в новия свят, които ни обгърна и да се адаптираме доколкото е възможно към „новото нормално“ с ясното съзнание, че да, ново е, но определено не е нормално, без да губим себе си и здравия разум.

Последваха хаос и емоции, много, много и всякакви емоции – първоначално недоверие, насмешка, отхвърляне, после шок, ужас, примирение, страх и притеснения от всякакво естество, хаос, тотална дезорганизация, форсмажор – признат и непризнат, хаотична, противоречива и нелогична информация и действия, ограничителни мерки, постоянно променящи се изисквания, хоум офис, дистанционна работа и обучение, виртуални срещи с колеги и клиенти …

В първия момент имаш чувството, че въпреки 20-те години професионален опит, които имаш зад гърба си, не разбираш абсолютно нищо от това което правиш, а ти трябва да „помогнеш“ и да „съветваш“ клиентите, чието доверие си спечелил с години упорит труд. Трябва да си компетентен и спокоен, трябва да си професионалист и трябва да си свършиш работата в крайна сметка.

Снимките на приземените самолети, толкова много, че не се събират по пистите на затворените огромни летища, круизните кораби наредени като детски играчки в пристанищата, затворените и пустеещи площади, музеи, заведения, празните офиси и сгради – картини, които никога не си допускал, че можеш да видиш, самата идея за това е съпоставима с тази астероид да удари Земята, общо взето.

Усещането е апокалиптично: „край … какво ще стане, какво ще правим, как ще оцелеем, какво ще работим?“ За какъв туризъм и туристически услуги изобщо говорим?! За какво бъдеще?! Вече няма туризъм – всичко и всички са затворени … Смазващо усещане, че трудът ти, всичко, което можеш и правиш, което имаш като опит, квалификация, доказване, постижения, не струва нищо и в момента няма никакъв смисъл.

Да не споменаваме за личните тревоги на всеки един от нас, чисто човешкият страх, тъга и безсилие, безумните ситуации, на които си свидетел и в които си участник.

Първоначалият ступор отминава, взимаш се в ръце и започваш да се адаптираш и ти – промени, оптимизации, преструктуриране, преразпределяне, пренасочване, кандидатстване по програми и помощи, нови стратегии и в крайна сметка нови хоризонти към които да гледаш.

Започва да ти се струва, че хаосът намалява и започваш да виждаш логика в него, а може би просто вече си привикнал с него и започваш по-лесно да се ориентираш в мъглата.

Радваш се като малко дете на първите запитвания и резервации от доста време насам.

Виждаш „светлинка“ в тунела, тя премигва няколко пъти и после отново угасва с поредните новини и мерки, но този път вече си по-подготвен доколкото изобщо е възможно това.

Приел си, че нищо няма да е както преди по една или друга причина и че трябва отново да се учиш и адаптираш, дори можеш да кажеш, че започваш „нова работа“.

В крайна сметка правилата са други, условията и изискванията на доставчиците ти са други, търсенето и предлагане на туристически услуги е друго, партньорите и тенденциите са други, наистина всичко е друго, без промяна поне засега е единствено стремежът на хората да пътуват и да се докоснат до различни за тях микросветове и култури.

Онлайн-виртуално-хибридно парти, изложение или конференция, среща, обучение, например, доскоро звучаха абсурдно и смешно, а сега са единствен вариант да се „срещнеш“ с някого. Няма проблем – хвърляш се в организацията на подобни събития, които до момента си пренебрегвал, и се справяш учудващо добре.

Хората започнаха да преоткриват родните си градове и страни и да търсят новото и интересното в своя „собствен заден двор“, а не на десетки километри от дома. Няма проблем – преоткриваш ги и ти.

Започваш да мислиш и да се развиваш в новата посока, в съответствие с постоянно променящи се условия, изисквания, рестрикции и пазар.

Виждаш възможност и се впускаш напред, но вече не те е страх, а просто приемаш новото предизвикателство и започваш да търсиш решение.

Светът продължава да се върти, и ти заедно с него.“

Автор:
Кристина Туча
Оперативен мениджър

Коментарите са изключени.