Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия през погледа на мениджър бизнес стратегия и развитие?

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка на отминалите 365 дни. Какви мечти сме имали и какво сме си пожелали през Старата година? С какви очаквания сме посрещнали Новата? Успяхме ли да постигнем поставените цели и доволни ли сме от резултатите? Има ли нещо, за което съжаляваме, че сме искали, но не сме успели да променим? Може би винаги има поне едно такова нещо, затова през всеки декември, гледаме с надежда и очакване към Новата година.

Какво обаче ни донесе 2020 година? Не беше обикновена, нали?

Точно тази тема сме разгледали в новата ни рубрика „Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия?“.

В следващите няколко статии ще Ви запознаем с част от служителите на Сън Сприй Травъл Партнер и техния поглед назад, към отминалата 2020 година.

Днес ще Ви представим гледната точка на Николина Николова:

Нина – сторъкия Шива със стоте идеи
Официално: Николина Николова, Бизнес стратегия и развитие
Реално: първата спирка на всички иновации и нововъведения

Как оцелявам по време на пандемия?:

„За изправянето пред предизвикателствата, за научените уроци или

Как да развиваме уменията си за учене по време на… необичайната обстановка

Казват, че за усвояването на ново умение или навик, са необходими 21 дни практика, след което ти става почти като рефлекс. Умението за учене възниква от раждането и се развива през целия несъзнателен (бебешки период, ясла, детска градина, предучилищна възраст, начален етап на образованието, прогимназия, гимназия) и съзнателен живот (след приключване на гимназиалния етап, но при някои хора настъпва и доста по-късно, а при други – никога).

Какво е различното днес? Няма да е изненада, ако ви кажа, че не разполагате с 21 дни в ситуация, като днешната. Може би 21 минути, но не и повече. Цикълът на учене е силно сгъстен в един съвсем кратък интервал от време. Или с други думи казано на български език – редуциран, като редукцията от червено цвекло, ако направим паралел с кулинарията (която обожавам и е моят начин да разпускам). Представете си, че разполагате с две глави червено цвекло, които влагате (в нормално време, когато ги имате) в рецептата, а крайният резултат е около 35 мл редукция, с която да украсите ястието си. Сега си представете, че трябва да получите тези 35 мл редукция, но не раполагате с 2 глави червено цвекло, а вместо това имате само едно парченце от цвеклото. Със сигурност ще ви е необходимо чудо, майсторство, изобретателност, за да получите този резултат… Същото е и с ученето: полагате огромни усилия за изключително кратък период от време да усвоите нова технология, нови умения, нови знания. Но резултатът трябва да е от изключително високо качество, все едно сте го правили цял живот и сте вложили всички количества от продуктите, както е по оригиналната рецепта.


Спомням си и онзи човек, който се възмутил на цената на определена професионална

услуга:

„- Не е ли малко скъпо? Та на вас ви отне не повече от 20 минути да го направите.

-Не, на мен ми отне 20 години да се науча да го направя за 20 минути.“

Именно за това качество говорим, което се постига след дълъг професионален опит. Но не, днес нямаме на разположение толкова много време. Днес се учим от днес за вчера. Ситуацията ни научи да сме бързи и гъвкави, за да сме в крак с търсенето, а защо не и да го изпреварим и да го създадем. Дискомфортът обаче, който води след себе си тази скорост, е доста (меко казано) неудобен. Доста стресиращ, дори изгарящ. И подпкрепен с чаша нетърпеливост, примесена със страх, че ще си Old school, Old fashion и всякакви такива епитети на чист български език, става направо труден за преглъщане.

Въпреки това можем да се справим, като се заредим с необходимата доза търпение, постоянство, широко отворени очи и детско любопитство. Само така можем да задвижим мотивацията си непрекъснато да учим нови неща, с които да сме адекватни на условията, в които живеем. Това ще ни помогне утре да сме по-добри от днес. Да не изоставаме, да се движим с достатъчно висока скорост, която да ни позволява да сме успоредни на съвремието, а не да го догонваме, а защо не и да го изпреварваме? И да знаете, умението за учене не е прерогатив на младежта. Няма значение на каква възраст сме. Спрем ли да учим, спираме да се развиваме. А за всички вече е ясно, че със знанията и уменията от вчера, няма как да сме адекватни днес и да сме подготвени за утрешния ден. От нас самите зависи да се развиваме и да се запазим актуални спрямо днешните изисквания на заобикалящата ни среда.

Друго важно качество, което е необходимо да разививаме, е да се доверим на другите и да се вслушваме в техните идеи, вдъхновения и предложения. Да не отхвърляме чуждите идеи, защото в крайна сметка може да се окаже, че са по-работещи от нашите. А в момента имаме нужда от работещи идеи, не от доказване на правотата на отделните членове на екипа. Нека допускаме, че талантът се е настанил и в нечия друга глава, освен нашата. Редовните срещи за брейнсторминг (поредната българска дума или така наречената техника „мозъчна атака“) са хубав метод за генериране на идеи, като спазваме принципа „няма лоша идея“, всичко се обсъжда и доразвива. Именно така се раждат най-добрите идеи, които да предложим на клиентите си. В допълнение на мозъчната атака е превръщането на офиса в лаборатория, в която тестваме всяка една идея върху екипа на Сън Сприй, преди тя да стигне до клиентите.

И третото, но не на последно място по важност, е да не се привързваме към идеите си и да сме готови да ги сменяме във всеки един момент. И това няма да се изтълкува като непостоянство, а по-скоро ще демонстрира гъвкавост. Това, което сме мислили вчера, днес вече може да не е актуално и приложимо. Нека да сме готови за това, съвремието го изисква. А примери могат да се дадат много. По-работещо е да се реализират нещата на малки стъпки, редовно да се прави преоценка на ситуацията и задачите и да се адаптират спрямо актуалната ситуация. За човек като мен, признавам си, който е свикнал с голямата картина и стратегическа рамка, се оказа трудно в началото, но постепенно се свиква. От опит казвам, че гъвкавостта е хубава стратегия и помага повече за справянето с неизвестностти, отколкото придържането към първоначалния план за по-дълъг период от време. В момента фирмата ни работи изцяло на принципите на гъвкавостта и се адаптирахме към екипна организация на задачите, без да се съобразяваме с йерархичната структура от преди осем месеца. Така в един екип ръководител на проекта може да е всеки, който има съответните компетенции за даден проект и да го управлява и разпределя задачите, както прецени. Овластяването на хората определено ги кара да изграждат самочувствие и да поемат повече отговорности, от което печелят всички и най-вече клиентите.

Тук е моментът да отбележа, че когато ме помолиха да споделя опита си от 13.03.2020 г. насам, се изпълних със смесени чувства. Усетих толкова много противоречия в тялото си и чух още толкова  в главата си, че си бях казала: „Не, няма да участвам. Няма какво да кажа. Дори не ми се говори по темата“. След това размислих и реших, че не съм единствената, която е в тази ситуация. Вероятно, твърде вероятно, даже прекалено вероятно, има много колеги, на които организациите са им гласували доверие да управляват промяната и да иновират продукти, да наваксат години за месеци и да реагират адекватно, спрямо ситуацията, създавайки нов продукт или услуга, с които да посрещнат новото търсене. Да си изправен непрекъснато пред неизвестности, всички погледи да са втренчени в теб с надежда да откриеш и предложиш „новото“, е отговорност и не е никак лека задача.

Доста бизнеси са изправени пред дилемата дали да затворят, или да се пренасочат към дейности, които са извън обхвата на основната им дейност, но не всички имат ресурсите да направят този рязък завой. Което естествено ги води до една единствена възможност: затваряне. Това с пълна сила важи за туристическия сектор, който по разбираеми причини, в момента е в „кома“.

За щастие ние имаме късмета постепенно да създадем и развием допълнителни услуги, които да са адекватни спрямо новите нужди на нашите клиенти. Да сме ексклузивен представител на MooveTeam за територията на България се оказа едно от ключовите ни предимства в тази необичайна ситуация. С подкрепата на фирмата-майка иновираме, адаптираме и пускаме на пазара продукти, които са в синхрон с новите изисквания. Благодарение на тях успяхме да направим виртуален отдела си за организиране на събития,  да преодоляваме социалната дистанция, да пазим физическото здраве на клиентите и хората си, като едновременно с това подпомагаме за запазване и на психо-емоционалното им здраве. Което в доста случаи се оказва решаващо за общото справяне и преодоляване на трудните моменти. И да, трудно е. Но не е невъзможно, когато имаш твърдата увереност, че на фона на всичко случващо се, твоят продукт или услуга носи добавена стойност и спомага за подкрепата на обществото като цяло.

Какво научих лично за себе си от цялата ситуация? Оказах се по-силна, отколкото си мислех. Макар и на зряла възраст, се оказа, че мога да уча на високи обороти, да се справям с нови технологии и да уча другите на това, което съм научила за 21 минути. Открих нови интереси, възможности и таланти. За 10 месеца направих толкова нови акаунти в нови системи и софтуери, които надвишават 10 пъти броя на тези,които съм направила в последните 10 години. Всеки ден научавам по нещо ново, понякога за много по-малко от 21 минути. Създадох екип MooveTeam Bulgaria, с който се гордея и който по нищо не отстъпва на моята страст за непрекъснато учене и усъвършенстване. Стотици пъти, почти ежедневно предизвиквах себе си и живях (и живея) на принципа “Go with the fear” – прегръщах страха си от неизвестното и се борех докрай, за да постигна целта. Няма място за отказване. А в най-тежките си моменти си припомнях, че не съм сама и заради екипа, който вярва в мен и разчита на мен, съм длъжна да продължа. Защото ние сме едно цяло. В тази битка, в следващата и във всяка оттук нататък.

Най-важният ми урок до момента: човек може да се справи с всичко, ако има вярата и подкрепата на семейството си, на близките си и на колегите си. Ние сме част от една жива система. Системата на Сън Сприй. И само заедно можем да функционираме пълноценно. Времената се менят. И в момента не е време за индивидуална игра.

Защото заедно сме по-силни!

Автор:
Николина Николова
Мениджър бизнес страгегия и развитие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.