Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия през погледа на Мария Григорова – Костова – управител?

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка на отминалите 365 дни. Какви мечти сме имали и какво сме си пожелали през Старата година? С какви очаквания сме посрещнали Новата? Успяхме ли да постигнем поставените цели и доволни ли сме от резултатите? Има ли нещо, за което съжаляваме, че сме искали, но не сме успели да променим? Може би винаги има поне едно такова нещо, затова през всеки декември, гледаме с надежда и очакване към Новата година.

Какво обаче ни донесе 2020 година? Не беше обикновена, нали?

Точно тази тема сме разгледали в новата ни рубрика „Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия?“.

В следващите няколко статии ще Ви запознаем с част от служителите на Сън Сприй Травъл Партнер и техния поглед назад, към отминалата 2020 година.

Днес ще Ви представим гледната точка на Мария Григорова – Костова – Управител:

Мая – кралицата-майка (буквално и преносно)
Официално: Мария Григорова – Костова, Управител
Реално: управител, кралица-майка

Как оцелявам по време на пандемия?:

„Как се справям с „Новото нормално“? Ами не се справям.

В началото на годината правих планове за растящ бизнес, инвестиции, пътувания, забавления и такива все положителни неща, и изведнъж Ковид ?!

Първите дни даже не разбрах какво се случи (не че сега разбирам).

Дойде заповедта за извънредно положение и се озовах крайно неподготвена. Психически, физически, и всякак… Започнаха да се сменят дни и нощи, онлайн обучения на децата, онлайн срещи с колеги, с клиенти. Проблеми с плащания от всякакъв тип. Загуби и страх…

Какво ни чака утре и дали това, което чуваме от света и гледаме по филмите ще ни връхлети? Как ще плащам разходите и как ще кажа на хората, които работят за мен, че нямам представа какво ни предстои?

И така.. ден след ден започнахме да се срещаме във виртуалното пространство. Да говорим, да играем, да бягаме от реалността и да вярваме, че и това ще мине. Стресът ми разклати нервите и здравето, но се научих да живея и с това. Когато приемеш фактите, те спират да те управляват. Няма вариант, в който да мога да се предам, защото има хора, които ми вярват.

Приех лятото като време за размисъл и бягство от реалността, тази живата, гадната, а не тази, която е виртуална и може да бъде уж безопасна. Скрих се от изолацията в малък къмпинг и се надявах, че ще отмине. Така вярвахме и повечето хора от малкото затворено общество.

Прибрахме се, започнахме да се подготвяме за есента с лъжливото усещане, че тази гадост си тръгва. Вярата е последното нещо, което умира. Влязохме в забързаното ежедневие. Униформи за децата, отново планове за бизнеса, разработване на нови продукти, подходящи за новата обстановка. С колегите започнахме да говорим за срокове и да се връщаме към обичайния начин на живот.

За съжаление, когато човек си прави планове, вселената му напомня, че не всичко зависи от него и ужасът на „просто грипа“ ме връхлетя със страшна сила. Един от синовете ми се разболя, но като всяко дете го премина леко, въпреки че дълго време нямаше обоняние. Това се оказа началото на кошмарна реалност, но не тази „новата“, много модерна, а тази истинската, в която хора умират, деца остават без родители на Коледа, родители без пари за подаръци и сметки. Хората застанахме един срещу друг без дори да знаем защо. И в тази реалност, аз не се справям. Да, боря се, търся нови начини да преминем заедно, тези, които сме останали, но не я приемам за „ новата реалност“. Това е предизвикателство, което никога няма да разбера защо трябва да преживеем. И докато около мен умират и боледуват хора, няма да приема, че е за добро, както е в народната мъдрост. Така се справям аз, ден за ден.“

Автор:
Мария Григорова – Костова
Управител