Автор: sunspree

Проучване на Microsoft Advertising показва, че през 2021 година хората са се отправили на пътешествие по три основни причини:

1. За да обърнат внимание на психичното си здраве
2. За да избегнат локдаун
3. За да преживеят нещо ново

Проучването установява също различно поведение и подход спрямо планирането на пътуване в различните възрастови групи. Все повече хора приемат хибридния модел на работа, който им предоставя гъвкавост и им позволява да планират почивките си по различен начин, да работят от друго място или да си починат за по-дълъг период от време.

Подходът към планирането на пътуване също се е променил. Преди пандемията, пътуващите предпочитаха да си направят резервация няколко месеца предварително, за да се възползват от най-добрите цени. Данните от проучването на Microsoft Advertising обаче показват, че днес нещата стоят по по-различен начин, тъй като почти половината от европейците (48%) избират да резервират почивката си по-близо до датата на отпътуване.

Различните ограничения в страните принудиха пътуващите да се адаптират към по-гъвкав подход, което доведе до това, че повечето европейци (61%) потвърждават, че е по-вероятно да резервират своето настаняване с гъвкава политика за анулиране. 65% от европейците, които са участвали в проучването твърдят, че са склонни да изберат гъвкава политика за анулиране, когато резервират своето пътуване. 23% от пътуващите резервират повече от едно пътуване с политика за анулиране, а 40% от анкетираните заявяват, че резервират своето пътуване няколко месеца предварително, за да се възползват от най-добрата цена.

Почти половината от анкетираните (46%), които работят дистанционно посочват, че са успели да си вземат почивка, каквато иначе не биха могли през този период. Въвеждането на хибриден модел на работа означава, че хората могат да планират своето пътуване, без да се налага да се съобразяват с работния си график. Възможността да работят от вкъщи доведе до това, че почти половината от хората (45%) избират да пътуват на място, на което могат да се насладят на пейзажа и същевременно да работят.

Изводът от проведеното проучване е, че хибридният начин на работа – комбинация от работа от разстояние и от офиса е тук, за да остане. Девет от десет лидери (97%) приемат хибридния начин на работа в дългосрочен план, а повечето компании (83%) вече имат и гъвкава работна политика. Данните показват, че гъвкавостта и хибридният начин на работа са новата реалност, която позволява на хората да променят своите навици за пътуване, тъй като могат да работят навсякъде.

Източник: Economy.bg: Как пандемията промени навиците ни за пътуване? – Economy.bg

Пътували ли сте някога с кемпер? Пътуването с кемпер може да бъде много по-удобно и вълнуващо отколкото пътуването с кола или автобус.
Защо да изберете почивка с кемпер? Ето ТОП 6 причини да го направите:
1.Да пътуваш с кемпер означава да пътуваш с подвижна къща. Т.е. не се нуждаеш от хотел или къща за гости, не е нужно да се съобразяваш с часовете за настаняване или освобождаване на хотелската стая, а можеш да разполагаш изцяло с времето си, както пожелаеш.
2.Имаш много по-голяма свобода от гл.т. на това, че пътниците могат да правят много повече неща в един кемпер отколкото, ако са в автобус или кола. Освен че могат да играят на различни настолни игри например, могат да хапнат нещо от хладилника по всяко време или да подремнат в удобното си легло.
3.Пътуването с кемпер е един добър и вълнуващ начин да прекараш повече време със семейтвото и да обърнеш необходимото внимание на близките си.
4.Кемперът може да бъде идеален хоум офис. Докато някой шофира, можеш да работиш напълно ефективно докато около теб се сменят прекрасни гледки. Стига, разбира, се да имаш хубав интернет 😊
5.Кемперът е подходящото превозно средство, с помощта на което, можеш да вземеш всичко необходимо за продължителна активна почивка. В него могат да се поберат както много дрехи и обувки, така и всякакви джаджи, колела, топки за игра, къмпинг оборудване и много други.
6.И не на последно място – пътуването с кемпер е сигурно и безопасно. В настоящата ситуация с Ковид-19, в която живеем, пътуването с кемпер е сред най-сигурните възможности за почивка от гл.т. на риск от заразяване.

Разгледайте нашето предложение за къмпинг, глемпинг и мотел в България, в района на Пловдив като кликнете тук.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ…?

11 интересни факта за България, които може би не знаете:

1. България е една от най-старите европейски държави, основана през 681 г. Оттогава страната ни е единствената, която не е променяла името си.

2. Българската армия никога не е загубила знамето си в битка.

3. Пловдив е най-старият град в Европа.

4. Boeннoвъздyшнитe cили нa Бългapия paзpaбoтиxa пъpвaтa вoeннoвъздyшнa бoмбa във вoeннaтa иcтopия. Бoмбaтa e изпoлзвaнa пpeз Πъpвaтa Бaлĸaнcĸa вoйнa нa 16 oĸтoмвpи 1912 г.

5. Първата жена в света, участвала във военен полет е българката Райна Касабова.

6. Бългapия пpoизвeждa дo 85% oт poзoвoтo мacлo в cвeтa. Poзитe, oтглeждaни в Poзoвaтa дoлинa нa Бългapия (Kaзaнлъĸ), ca ocнoвнa cъcтaвĸa в пpoизвoдcтвoтo нa пapфюми.

7. Българското кисело мляко е най-доброто в света. Бактерията Lactobacillus bulgaricus се среща само в България.

8. България е втората страна в Европа с най-голям брой естествени минерални извори. България е рай за СПА туризъм.

9. Първият цифров ръчен часовник в света е разработен от българина Петър Петров.

10. Първият електронен компютър е разработен от Джон Атанасов, който има български произход.

11. Българският Дан Колов е първият борец в света с 1500 победи и 2 загубени мача.

Има безброй много причини да се гордеем с това, че сме българи. Това са само малка част от тях.

∙ От 1 Октомври 2021 български граждани (както и гражданите на ЕС, ЕИП и Швейцария) могат да пътуват до Обединено Кралство Великобритания САМО с валиден ПАСПОРТ.

∙ Личните карти няма да се приемат като валиден документ за пътуване до Великобритания и няма да бъде разрешено влизането на територията на Великобритания с лична карта .

∙ Ако български граждани нямат паспорт и се опитат да влязат във Великобритания с лична карта, на границата ще им бъде ОТКАЗАНО влизане в страната и незабавно ще бъдат върнати в държавата, от която са пристигнали за собствена сметка.

∙ Само български граждани, получили Статут на уседналост или временен статут за уседналост, или такива с валидна апликация за статут в процес на обработка (EU Settlement Scheme), както и тези, чиито права са защитени от Citizens’ Rights Agreements ще имат право да влизат на територията на Великобритания само с лична карта, най-малко до 31 декември 2025г.

∙ Препоръчваме ВСИЧКИ български граждани да пътуват с валиден ПАСПОРТ. Това ще им даде възможност да преминат през E-gates на граничен контрол във Великобритания, което е най-бързия и ефективен метод за преминаване на границата.

За повече информация посетете правителствения сайт на Великобритания: Visiting the UK as an EU, EEA or Swiss citizen – GOV.UK (https://www.gov.uk/guidance/visiting-the-uk-as-an-eu-eea-or-swiss-citizen)

2021 година е вече тук и всички ние искаме да имаме един свеж старт след края на изпълнената с предизвикателства 2020 г.

Продължаваме да живеем в условията на пандемия и въпреки че ваксинацията започна в много части на света, все още сме далеч от момента, в който животът ни ще се върне към нормалния си ритъм.

През 2020 г. заедно с нашите партньори от mooveTeam разработихме програми за тиймбилдинг от разстояние, подходящи за всякакъв вид компании, независимо от техния размер.

Освен за тиймбилдинг, тези програми /онлайн игри/, са подходящи за индивидуална употреба и забавление вкъщи или игра с приятели от разстояние.

Работата от вкъщи и ограничената възможност за пътуване и срещи доведоха до липсата на социални контакти, което неминуемо се отразява както върху работния процес, така и върху личния живот на всички ни.

Ето защо предлагаме на Вашето внимание различни активности, които ще Ви заредят с нови сили и енергия, като едновременно с това ще Ви накарат да се откъснете за малко от заобикалящата Ви реалност.

Тази програма се фокусира основно върху общуването и колективното забавление без значение дали участниците се намират на една и съща локация или не.

Играта е изцяло виртуална, а участниците играят индивидуално или разпределени в отбори.

Използва се приложението mooveTEAM.

Играчите изпълняват виртуално различни предизвикателства. А за тези от Вас, които са по-активни, можем да добавим и опция за игра навън. В този случай, за да отключи всяко едно предизвикателство, участникът трябва да измине определено разстояние, което  се измерва  от крачкомера на смартфона/таблета.

Всеки играе от мястото, където се намира,  в удобно за него време.

Какво Ви е необходимо, за да стартирате играта?

•             Устройство (смартфон или таблет) с операционна система Android (5.0+ версия) или iOS ( 12.0+ версия);

•             Свалено приложение MooveTeam на устройството, с което ще играете;

•             MOOVETeam App можете да свалите директно от AppStore или GooglePlay, като имаме и специално коледно приложение:

Възможно е след инсталацията да се наложи да направите и следното (не при всички устройства се изисква, обикновено важи за iOS): Ако за първи път изтегляте приложението на това устойство, трябва да одобрите Soft For You като trusted developer. След като приключи инсталацията, отидете в  Settings → General → Device management → Make SFY trusted

•             Устройството трябва да бъде свързано към Wi-fi или моибилен интернет;

•             Устройството трябва да бъде с включена локация/ местоположение;

•             След като се уверите, че сте се свързали към Wi-fi или мобилен интернет и сте включили локацията на Вашето устройство, влезте в приложението MooveTeam. Играта се стартира с помощта на QR код, който трябва да сканирате или Locator, който трябва да въведете в обозначено за това поле. QR кодът или локаторът ще Ви бъдат предварително изпратени.

•             Стартирайте играта и се забавлявайте с нашите въпроси и предизвикателства!

Каква игра сме Ви подготвили за март месец?

Знаете ли, че през 2021 г. се навършват 1340 години от създаването на българската държава?

Точно затова специално за Вас създадохме играта „Опознай Бълагрия“. Играта е базирана на българската история и география и в нея ще откриете реални забележителности, включени в списъка на Стоте национални туристически обекта. А тези от Вас, които са по-активни и искат да получат бонус точки, можем да добавим и опция за игра навън. В този случай, за да отключи всяко едно предизвикателство, участникът трябва да измине определено разстояние, което  се измерва  от крачкомера на смартфона/таблета.

Какво представлява самата игра?

Играй, учи и се забавлявай!

Отговори на 35 въпроса и реши 9 предизвикателства!

Посети 10 български града!Събери снимки на обектите в книжката за 100-те национални туристически обекта!

За да се уверите сами, резервирайте Вашата онлайн игра до края на март като кликнете тук.

За да резервирате игра за вас и вашите приятели, или за компанията, в която работите, пишете ни на sales@sunspreetravelparner.com или се обадете на тел. 02 981 73 81.

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка на отминалите 365 дни. Какви мечти сме имали и какво сме си пожелали през Старата година? С какви очаквания сме посрещнали Новата? Успяхме ли да постигнем поставените цели и доволни ли сме от резултатите? Има ли нещо, за което съжаляваме, че сме искали, но не сме успели да променим? Може би винаги има поне едно такова нещо, затова през всеки декември, гледаме с надежда и очакване към Новата година.

Какво обаче ни донесе 2020 година? Не беше обикновена, нали?

Точно тази тема сме разгледали в новата ни рубрика „Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия?“.

В следващите няколко статии ще Ви запознаем с част от служителите на Сън Сприй Травъл Партнер и техния поглед назад, към отминалата 2020 година.

Днес ще Ви представим гледната точка на Мария Григорова – Костова – Управител:

Мая – кралицата-майка (буквално и преносно)
Официално: Мария Григорова – Костова, Управител
Реално: управител, кралица-майка

Как оцелявам по време на пандемия?:

„Как се справям с „Новото нормално“? Ами не се справям.

В началото на годината правих планове за растящ бизнес, инвестиции, пътувания, забавления и такива все положителни неща, и изведнъж Ковид ?!

Първите дни даже не разбрах какво се случи (не че сега разбирам).

Дойде заповедта за извънредно положение и се озовах крайно неподготвена. Психически, физически, и всякак… Започнаха да се сменят дни и нощи, онлайн обучения на децата, онлайн срещи с колеги, с клиенти. Проблеми с плащания от всякакъв тип. Загуби и страх…

Какво ни чака утре и дали това, което чуваме от света и гледаме по филмите ще ни връхлети? Как ще плащам разходите и как ще кажа на хората, които работят за мен, че нямам представа какво ни предстои?

И така.. ден след ден започнахме да се срещаме във виртуалното пространство. Да говорим, да играем, да бягаме от реалността и да вярваме, че и това ще мине. Стресът ми разклати нервите и здравето, но се научих да живея и с това. Когато приемеш фактите, те спират да те управляват. Няма вариант, в който да мога да се предам, защото има хора, които ми вярват.

Приех лятото като време за размисъл и бягство от реалността, тази живата, гадната, а не тази, която е виртуална и може да бъде уж безопасна. Скрих се от изолацията в малък къмпинг и се надявах, че ще отмине. Така вярвахме и повечето хора от малкото затворено общество.

Прибрахме се, започнахме да се подготвяме за есента с лъжливото усещане, че тази гадост си тръгва. Вярата е последното нещо, което умира. Влязохме в забързаното ежедневие. Униформи за децата, отново планове за бизнеса, разработване на нови продукти, подходящи за новата обстановка. С колегите започнахме да говорим за срокове и да се връщаме към обичайния начин на живот.

За съжаление, когато човек си прави планове, вселената му напомня, че не всичко зависи от него и ужасът на „просто грипа“ ме връхлетя със страшна сила. Един от синовете ми се разболя, но като всяко дете го премина леко, въпреки че дълго време нямаше обоняние. Това се оказа началото на кошмарна реалност, но не тази „новата“, много модерна, а тази истинската, в която хора умират, деца остават без родители на Коледа, родители без пари за подаръци и сметки. Хората застанахме един срещу друг без дори да знаем защо. И в тази реалност, аз не се справям. Да, боря се, търся нови начини да преминем заедно, тези, които сме останали, но не я приемам за „ новата реалност“. Това е предизвикателство, което никога няма да разбера защо трябва да преживеем. И докато около мен умират и боледуват хора, няма да приема, че е за добро, както е в народната мъдрост. Така се справям аз, ден за ден.“

Автор:
Мария Григорова – Костова
Управител

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка на отминалите 365 дни. Какви мечти сме имали и какво сме си пожелали през Старата година? С какви очаквания сме посрещнали Новата? Успяхме ли да постигнем поставените цели и доволни ли сме от резултатите? Има ли нещо, за което съжаляваме, че сме искали, но не сме успели да променим? Може би винаги има поне едно такова нещо, затова през всеки декември, гледаме с надежда и очакване към Новата година.

Какво обаче ни донесе 2020 година? Не беше обикновена, нали?

Точно тази тема сме разгледали в новата ни рубрика „Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия?“.

В следващите няколко статии ще Ви запознаем с част от служителите на Сън Сприй Травъл Партнер и техния поглед назад, към отминалата 2020 година.

Днес ще Ви представим гледната точка на Николина Николова:

Нина – сторъкия Шива със стоте идеи
Официално: Николина Николова, Бизнес стратегия и развитие
Реално: първата спирка на всички иновации и нововъведения

Как оцелявам по време на пандемия?:

„За изправянето пред предизвикателствата, за научените уроци или

Как да развиваме уменията си за учене по време на… необичайната обстановка

Казват, че за усвояването на ново умение или навик, са необходими 21 дни практика, след което ти става почти като рефлекс. Умението за учене възниква от раждането и се развива през целия несъзнателен (бебешки период, ясла, детска градина, предучилищна възраст, начален етап на образованието, прогимназия, гимназия) и съзнателен живот (след приключване на гимназиалния етап, но при някои хора настъпва и доста по-късно, а при други – никога).

Какво е различното днес? Няма да е изненада, ако ви кажа, че не разполагате с 21 дни в ситуация, като днешната. Може би 21 минути, но не и повече. Цикълът на учене е силно сгъстен в един съвсем кратък интервал от време. Или с други думи казано на български език – редуциран, като редукцията от червено цвекло, ако направим паралел с кулинарията (която обожавам и е моят начин да разпускам). Представете си, че разполагате с две глави червено цвекло, които влагате (в нормално време, когато ги имате) в рецептата, а крайният резултат е около 35 мл редукция, с която да украсите ястието си. Сега си представете, че трябва да получите тези 35 мл редукция, но не раполагате с 2 глави червено цвекло, а вместо това имате само едно парченце от цвеклото. Със сигурност ще ви е необходимо чудо, майсторство, изобретателност, за да получите този резултат… Същото е и с ученето: полагате огромни усилия за изключително кратък период от време да усвоите нова технология, нови умения, нови знания. Но резултатът трябва да е от изключително високо качество, все едно сте го правили цял живот и сте вложили всички количества от продуктите, както е по оригиналната рецепта.

Спомням си и онзи човек, който се възмутил на цената на определена професионална

услуга:

„- Не е ли малко скъпо? Та на вас ви отне не повече от 20 минути да го направите.

-Не, на мен ми отне 20 години да се науча да го направя за 20 минути.“

Именно за това качество говорим, което се постига след дълъг професионален опит. Но не, днес нямаме на разположение толкова много време. Днес се учим от днес за вчера. Ситуацията ни научи да сме бързи и гъвкави, за да сме в крак с търсенето, а защо не и да го изпреварим и да го създадем. Дискомфортът обаче, който води след себе си тази скорост, е доста (меко казано) неудобен. Доста стресиращ, дори изгарящ. И подпкрепен с чаша нетърпеливост, примесена със страх, че ще си Old school, Old fashion и всякакви такива епитети на чист български език, става направо труден за преглъщане.

Въпреки това можем да се справим, като се заредим с необходимата доза търпение, постоянство, широко отворени очи и детско любопитство. Само така можем да задвижим мотивацията си непрекъснато да учим нови неща, с които да сме адекватни на условията, в които живеем. Това ще ни помогне утре да сме по-добри от днес. Да не изоставаме, да се движим с достатъчно висока скорост, която да ни позволява да сме успоредни на съвремието, а не да го догонваме, а защо не и да го изпреварваме? И да знаете, умението за учене не е прерогатив на младежта. Няма значение на каква възраст сме. Спрем ли да учим, спираме да се развиваме. А за всички вече е ясно, че със знанията и уменията от вчера, няма как да сме адекватни днес и да сме подготвени за утрешния ден. От нас самите зависи да се развиваме и да се запазим актуални спрямо днешните изисквания на заобикалящата ни среда.

Друго важно качество, което е необходимо да разививаме, е да се доверим на другите и да се вслушваме в техните идеи, вдъхновения и предложения. Да не отхвърляме чуждите идеи, защото в крайна сметка може да се окаже, че са по-работещи от нашите. А в момента имаме нужда от работещи идеи, не от доказване на правотата на отделните членове на екипа. Нека допускаме, че талантът се е настанил и в нечия друга глава, освен нашата. Редовните срещи за брейнсторминг (поредната българска дума или така наречената техника „мозъчна атака“) са хубав метод за генериране на идеи, като спазваме принципа „няма лоша идея“, всичко се обсъжда и доразвива. Именно така се раждат най-добрите идеи, които да предложим на клиентите си. В допълнение на мозъчната атака е превръщането на офиса в лаборатория, в която тестваме всяка една идея върху екипа на Сън Сприй, преди тя да стигне до клиентите.

И третото, но не на последно място по важност, е да не се привързваме към идеите си и да сме готови да ги сменяме във всеки един момент. И това няма да се изтълкува като непостоянство, а по-скоро ще демонстрира гъвкавост. Това, което сме мислили вчера, днес вече може да не е актуално и приложимо. Нека да сме готови за това, съвремието го изисква. А примери могат да се дадат много. По-работещо е да се реализират нещата на малки стъпки, редовно да се прави преоценка на ситуацията и задачите и да се адаптират спрямо актуалната ситуация. За човек като мен, признавам си, който е свикнал с голямата картина и стратегическа рамка, се оказа трудно в началото, но постепенно се свиква. От опит казвам, че гъвкавостта е хубава стратегия и помага повече за справянето с неизвестностти, отколкото придържането към първоначалния план за по-дълъг период от време. В момента фирмата ни работи изцяло на принципите на гъвкавостта и се адаптирахме към екипна организация на задачите, без да се съобразяваме с йерархичната структура от преди осем месеца. Така в един екип ръководител на проекта може да е всеки, който има съответните компетенции за даден проект и да го управлява и разпределя задачите, както прецени. Овластяването на хората определено ги кара да изграждат самочувствие и да поемат повече отговорности, от което печелят всички и най-вече клиентите.

Тук е моментът да отбележа, че когато ме помолиха да споделя опита си от 13.03.2020 г. насам, се изпълних със смесени чувства. Усетих толкова много противоречия в тялото си и чух още толкова  в главата си, че си бях казала: „Не, няма да участвам. Няма какво да кажа. Дори не ми се говори по темата“. След това размислих и реших, че не съм единствената, която е в тази ситуация. Вероятно, твърде вероятно, даже прекалено вероятно, има много колеги, на които организациите са им гласували доверие да управляват промяната и да иновират продукти, да наваксат години за месеци и да реагират адекватно, спрямо ситуацията, създавайки нов продукт или услуга, с които да посрещнат новото търсене. Да си изправен непрекъснато пред неизвестности, всички погледи да са втренчени в теб с надежда да откриеш и предложиш „новото“, е отговорност и не е никак лека задача.

Доста бизнеси са изправени пред дилемата дали да затворят, или да се пренасочат към дейности, които са извън обхвата на основната им дейност, но не всички имат ресурсите да направят този рязък завой. Което естествено ги води до една единствена възможност: затваряне. Това с пълна сила важи за туристическия сектор, който по разбираеми причини, в момента е в „кома“.

За щастие ние имаме късмета постепенно да създадем и развием допълнителни услуги, които да са адекватни спрямо новите нужди на нашите клиенти. Да сме ексклузивен представител на MooveTeam за територията на България се оказа едно от ключовите ни предимства в тази необичайна ситуация. С подкрепата на фирмата-майка иновираме, адаптираме и пускаме на пазара продукти, които са в синхрон с новите изисквания. Благодарение на тях успяхме да направим виртуален отдела си за организиране на събития,  да преодоляваме социалната дистанция, да пазим физическото здраве на клиентите и хората си, като едновременно с това подпомагаме за запазване и на психо-емоционалното им здраве. Което в доста случаи се оказва решаващо за общото справяне и преодоляване на трудните моменти. И да, трудно е. Но не е невъзможно, когато имаш твърдата увереност, че на фона на всичко случващо се, твоят продукт или услуга носи добавена стойност и спомага за подкрепата на обществото като цяло.

Какво научих лично за себе си от цялата ситуация? Оказах се по-силна, отколкото си мислех. Макар и на зряла възраст, се оказа, че мога да уча на високи обороти, да се справям с нови технологии и да уча другите на това, което съм научила за 21 минути. Открих нови интереси, възможности и таланти. За 10 месеца направих толкова нови акаунти в нови системи и софтуери, които надвишават 10 пъти броя на тези,които съм направила в последните 10 години. Всеки ден научавам по нещо ново, понякога за много по-малко от 21 минути. Създадох екип MooveTeam Bulgaria, с който се гордея и който по нищо не отстъпва на моята страст за непрекъснато учене и усъвършенстване. Стотици пъти, почти ежедневно предизвиквах себе си и живях (и живея) на принципа “Go with the fear” – прегръщах страха си от неизвестното и се борех докрай, за да постигна целта. Няма място за отказване. А в най-тежките си моменти си припомнях, че не съм сама и заради екипа, който вярва в мен и разчита на мен, съм длъжна да продължа. Защото ние сме едно цяло. В тази битка, в следващата и във всяка оттук нататък.

Най-важният ми урок до момента: човек може да се справи с всичко, ако има вярата и подкрепата на семейството си, на близките си и на колегите си. Ние сме част от една жива система. Системата на Сън Сприй. И само заедно можем да функционираме пълноценно. Времената се менят. И в момента не е време за индивидуална игра.

Защото заедно сме по-силни!

Автор:
Николина Николова
Мениджър бизнес страгегия и развитие

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка на отминалите 365 дни. Какви мечти сме имали и какво сме си пожелали през Старата година? С какви очаквания сме посрещнали Новата? Успяхме ли да постигнем поставените цели и доволни ли сме от резултатите? Има ли нещо, за което съжаляваме, че сме искали, но не сме успели да променим? Може би винаги има поне едно такова нещо, затова през всеки декември, гледаме с надежда и очакване към Новата година.

Какво обаче ни донесе 2020 година? Не беше обикновена, нали?

Точно тази тема сме разгледали в новата ни рубрика „Как оцелява Сън Сприй по време на пандемия?“.

В следващите няколко статии ще Ви запознаем с част от служителите на Сън Сприй Травъл Партнер и техния поглед назад, към отминалата 2020 година.

Днес ще Ви представим гледната точка на Милена Василева:

Милена – наземен контрол
Официално: Милена Василева, Бизнес пътувания в чужбина
Реално: оперативен булдозер с 1000% КПД

Как оцелявам по време на пандемия?“:

Равносметка и надежда за 2021!

В края на всяка календарна година, обикновено идва време за равносметка и кроене на планове за следващата.

В навечерието на едни от най-светлите празници и обръщайки се към отминалите месеци, за мен 2020  ще остане годината на страха и безвремието – страх за живота , за този на близки и приятели, страх за физическо и психическо оцеляване. Годината с много дни вкъщи.

Все още не ми се вярва, че е реалност. Започна добре, бих казала, че всичко си беше подредено и по-начина по който ми се искаше и в личен и в професионален план. До онзи петък 13 през март..

Новините от Китай бяха стряскащи, но далечни. Предупреждаваха, че и до нас ще стигне, но не ни се вярваше. Може би ще ни пропусне,  а и дали наистина е толкова страшно?! Започнахме да разсъждаваме. Някои се изплашиха повече от други.

Стана бързо. Телефонът в офиса спря да звъни, мейлът също не помръдваше. Анулирахме полети и хотелски резервации, направени седмици и месеци преди това за по- добра цена. Но ..нищо ще мине бързо и пак ще ги направим. Така си мислихме поне.

Започна първа серия от стоенето вкъщи. Първите регистрирани случаи сякаш ни стресираха най-много. Явно „китайското чудо“ е дошло. Подсигурихме си провизии, за да не излизаме, купихме и тоалетна хартия, затворихме и заключихме вратите на домовете си с надеждата, че вирусът няма да ни намери. Гледах философски на нещата тогава, даже ако трябва да съм искрена, добре дошло ми беше малко време да си постоя вкъщи с децата. Имахме нужда, и те, и аз. Така се запознах със  Zoom  и  определено се забавлявах с първите  онлайн часове по музика и физкултура. 😊

Добутахме до лятото. Обичам го този сезон. Сложихме розовите очила и се опитахме да живеем и работим нормално, напук на вируса и без да си позволяваме да мислим за есента и зимата. Не стигнахме до гръцкото море, но пък нищо, и нашето става.

Имаше и резервации, мейлът също правеше опити да се събуди, колкото да ни вдъхне усещането, че всичко ще се оправи.

Със смяната на сезона сякаш и вирусът стана по-жесток към нас. Много заразени, здравната система не издържа, държавата е в хаос, хората са объркани и разделени в мисленето си. Някои не пребориха вируса.

Отново децата са вкъщи. И сега какво? Пак пижамата става официално облекло, отново в Zoom, отново това безвремие…

Е не е само това, случват се и други неща. Креативните колеги се впуснаха да разработват виртуални продукти. Виртулен тиймбилдинг или Коледно парти за 100 и повече човека? Да, получава се и е забавно. Това със сигурност ще помогне на нас като екип и на клиентите ни да преминат през това предизвикателство Ковид 19. Ще помогне като създаде настроение и ни разсее от заобикалящата действителност. И най-важното-безопасно е.. 🙂

Украсих си елхата/никога не съм го правила толкова рано/ и очаквам  много подаръци под нея. Лампичките светят през целия ден, децата се радват. И аз се радвам с тях, и заради тях, и си пожелавам да изпратим 2020 живи и здрави, да забравим думата Корона вирус възможно най-скоро и да се върнем към старото нормално – да живеем пълноценно, да се виждаме с близките и приятелите си без страх, да работим в офиса, да пътуваме и да се радваме, да плануваме и да мечтаем…

Сигурна съм ,че ни очаква добра 2021. 😊

Автор:
Милена Василева
Бизнес пътувания в чужбина